Връзката на хомо сапиенс с растителните масла е древна. Първите уреди за тяхното пресоване се появяват през 3-тото хилядолетия пр. Хр., а най-старото им предназначение вероятно е било да горят. За това свидетелстват многобройните маслени лампи, открити в праисторическите пещери и в трезорите на изчезнали цивилизации.
Първите масла били тези от сусам на Изток и от маслина на Запад. В Европа думата олио идва от латинската дума за маслина (olea) и зехтин (oleum) – „олиото на всички олиа“. Заради връзката на „олио“ с рафинираното слънчогледовото олио в пластмасови бутилки, ние избираме сякаш по-приятната в езика ни дума – „масло“. С нея обозначаваме и течните (oils), и твърдите растителни масла (butters).
През античността растителните масла се използвали по-скоро с религиозна цел и в козметиката на висшата класа, и не толкова в хранителната ни диета. Маслото от кимион например, било особено важно за бюти режима на Клеопатра и придружавало фараоните в отвъдното – в гробницата на Тутанкамон е открита фиала с масло от кимион.
Ето и бърз преглед на растителните масла с особена важност в човешката цивилизация:
- Зехтин – властва в Средиземноморието през цялата Античност. Използва се за храна, за да освети храмовете и къщите, да защити кожата, да подготви атлетите за състезание. Благодарение на Хипократ, употребата на зехтина става особено важна в грижата за здравето.
- Кимион – в Египет, а по-късно и в арабския свят захтинът, но и кимионът играят особено важна роля. Мохамед казва за него „лекува от всичко с изключение на смъртта.“
- Арган – в Магреб маслото от арган лекува изтощената от пясъка и вятъра кожа. Изхранва цялото семейство.
- В Централна Америка наричат маслото от жожоба „златото на инките“. Това златисто на цвят масло се използва за защита от слънцето и като свещена помада. Инките, маите и ацтеките използвали и други местни масла:
- палмово масло,
- масло от кокос,
- масло от какао
- В Западна Африка и през всичките земи на Сахел маслото от ядките на дървото ший (карите) е истинска благодат. Използва се за всякаква семейна грижа, за храна и в медицината.
- В Индия маслата от сусам и кокос са в основата на аюрведическата медицина.
През Средновековието в Северна Европа попуярни стават маслата от лен, коноп, ряпа, рапица, а също и тези от лешник и орех, така любими на Хилдегарда фон Бинген, която ни завещава наръчници по природна медицина.
Сложният състав на растителните масла е открит през 19 в. По това време науката започва да прави разлика между различните видове мастни киселини, които ги съставят, за да установи, че някои от тях са особено важни за човешкия организмът. Нарича ги незаменими.
Трайният интерес към незаменимите мастни киселини (като омега-3 например) се ражда неотдавна, през 90-те години на миналия век. Истината е, че през 20 в. растителните масла не са обект на особено внимание, а въпрос на индустрия. Следвоенна Европа налага рафинирането на растителните масла, защото цари глад, а така се добиват далеч по-големи количества, с което обаче ги лишава от най-ценните им съставки. Диетата ни днес съдържа много повече наситени мастни киселини, отколкото ненаситени…
︿︿︿
To be continued. Как се добиват растителните масла, чети в Растителни масла – Vol. 3
Няма коментари