Националното дърво на Хавай е кукуи или свéщено дърво – дърво за свещи. Eтимологията на думата кукуи е спорна. Нашите симпатии теглят към светлина и светло. Има защо – освен за масло, местните аборигени използвали ядката на кукуи, за да си правят лампи. А също и за да измерват времето.
Чистото масло от кукуи е твърдо (но по-меко от ший например), с жълтеникав цвят и има съвсем слаба миризма на ядки. Добива се със студено пресоване; използва се за подхранване, възстановяване и защита на кожата. Може да бъде чудесна основа за по-богата козметична смес – прави я кадифена и лесна за разнасяне без да се втечнява при допир. Подхранва скалпа и косата. Популярно е през зимата – като бариера срещу студ, и лятото – като естествена слънчева защита. Препоръчва се за суха и чувствителна кожа. Също за дълбоки, релаксиращи масажи.
Aleurites Moluccana, кукуи
Кукуи се среща в Тихия океан – от Индонезия до Хавай. Хавай го избира за свой национален ботанически символ и, действително, там дървото е широко разпространено, а ядките му се използват предимно за добив на масло.
Candlenut, свéщено дърво, кукуи; нанизи от ядки на кукуи – като огърлица (lei choker) или просто сувенир – можеш да видиш нявсякъде из улиците и плажовете на Хавай.
Ядката на кукуи лесно се пали.
Една ядка кукуи гори 15 минути. Древните тихоокеанци вероятно са казвали “не друж прясната риба повече от 1 кукуи време на слънце” или “сега съм зает, върни се след 1 кукуи”. Не знаем, но със сигурност знаем, че са отмервали време чрез горене на ядки кукуи. Доказателството: тази пощенска марка.
Заповядай в Шипка, за да видиш и помиришеш чисто кукуи. А защо не и за да ти забъркаме балсам с кукуи и още някое прилично масло?
Няма коментари